Няма полза от точните данни, ако не разказват история
Нели Вачева от IDC споделя своите възгледи за влиянието на COVID-19 върху световните пазари, необходимостта от анализ на данните и книгите, които са променили мирогледа ѝ.
| Нели Вачева е опитен анализатор със задълбочени познания в ИТ индустрията и ИКТ пазарите в България и с доказана експертиза в бизнес развитието и управлението на промени.
Повече от 14 години тя е част от IDC в България. Нели е мениджър „Проучвания“ в европейския екип на IDC за решения за индустрията, клиентски проучвания и анализи. Тя ръководи изследователски и консултантски дейности с основен акцент върху дигиталната трансформация, включително преходът на градската среда към т.н. „Умни градове“. Нели допринася с експертизата си за проектите Digital Transformation и Smart City Spending Guides и помага за дейността на различни звена в организацията. Преди да се присъедини към IDC, тя е била главен редактор на списание PC World и е заемала различни ръководни позиции в софтуерната индустрия в България. Нели Вачева има магистърска степен по компютърни науки от Технически университет – София и диплома по мениджмънт от Open University, Великобритания. |
Кои три книги са оказали най-голямо влияние върху Вас като личност? Защо?
Опитах се да отсея кои 3 книги са ми повлияли най-много – не харесани, не любими за препрочитане, а повлияли, и стигам до извода, че все са били книги, прочетени в неправилна възраст. Може би не толкова значими като произведения, но имали силата да пробият ограниченията на мирогледа ми в дадения момент.
Без съмнение „Аз роботът“ на Азимов, която прочетох още в ранна възраст, и след която направих жизнен план – да отида в математическа гимназия, за да следвам за инженер по изчислителна техника и да се занимавам с технологии. Ето, вече съм свидетел на ранна синергия между естествен и изкуствен интелект, а до края на живота си мога пък и да видя робопсихологията да начева като наука. Или пък смятам, че ще живея твърде дълго?
Бих казала „Улица Консервна“, но тъй като я четох на малко по-зрял етап от живота си и ме кара предимно да се усмихвам, предпочитам да спомена потреса от „Нечакана повест“, Го Ниджо. Книжлето ми бе подарено и с голям ентусиазъм, че е книга за екзотичната Япония, тотално неподготвена, на около 16 години (по-задръстена от повечето ми съученици на тази възраст), четох дневник на момиче, израснало в императорския двор в около 1300-тата година и било известно време фаворитка на императора. Останах безкрайно озадачена от необяснимите вълнения на героинята, неразбираемите отношения (Защо се скъсва да реве, че е стояла половин стъпка назад при еди кой си случай!?) и символиката „ръкави, мокри от сълзи, от роса, от тъга, от…“ … ааааа … стига де, стига с тези ръкави!. И все пак остана усещането за недостъпен за мен свят с някаква своя логика и красота. Озадачаването от тази книга постави начало на моя път към различното. 4 книги за Япония и доста години по-късно започна да ми просветва и реших отново да я прочета. Вероятно трябва да си японец, за да я разбереш изцяло. Не мисля, че ще опитам пак, но пък, ако вали цяла неделя…
„Братята ми, хората“, Янис Манглис. Какво може да се каже? Има безкрайна доброта и приемане на другите. Дай боже да съм способна на това някой ден!
И само да спомена, че Фокнър ме отказа завинаги да искам да живея в самостоятелна къща или къща извън града, което също си е сериозно влияние, но най-вече приветствано от съпруга ми.
Предизвикателство ли е боравенето с точни данни – за мнозина изглежда като суха материя?
Да разполагаш с точни данни, толкова точни, колкото са ти нужни за твоята цел, е прекрасно за всички, които трябва да свършат нещо въз основа на тези данни. Тук идва препъни камъчето, защото веднага става ясно, че колкото и да са точни данните, ако не разказват история, ако не са поставени в контекст, от тях няма много полза. Тоест, данните може и да са скучни, но анализът, контекстът, изводите са голямо предизвикателство.
Според данните, с които разполагате, как пандемията от COVID-19 повлия на пазарите? Какво се случи с дигитализацията – в увода към доклад International Data Corporation (IDC) призовава на навлизането на технологиите да не се гледа само като на възможност за оптимизация на разходите и подобряване на ефективността?
Всеки, който погледне сайта на IDC, ще открие прогнозите ни за ИТ пазара през 2020 и следващите години по региони и технологи и затова няма да се спирам на това. Разликата от предишни кризи, които водеха до подобни спадове, е, че днес няма толкова пряка връзка между спада на БВП и спада на ИТ пазара. Това се дължи точно на фактора, че на дигитализацията се гледа не като на разход, а като на двигател за постигане на различни цели. От април месец на всеки 2 седмици правим проучване сред потребителите на ИКТ технологии в Европа, проследявайки как кризата се отразява на ИТ и бизнес приоритетите, намеренията за инвестиции, типове проекти и т.н. Докато в първия етап на кризата инвестициите са насочени към осигуряване на отдалечена работа на служителите, съответната ИТ сигурност и към спешни проекти за продължаване на бизнеса (business continuity), на следващ етап предимство имат проекти с висока възвръщаемост и за намаляване на разходите, последвани от действия за осигуряване на устойчивост на бизнеса и по-късно от таргетирани инвестиции, които да подпомогнат фазата на възобновяване на растежа.
Всяка организация е на различен етап от този цикъл като доста европейски компании са все още на първия етап. Съответно за успеха на доставчиците на технологични решения е важно да могат да идентифицират на кой етап е техният клиент и да комуникират решенията си в съответния бизнес контекст.
