Книгите са създадени, за да бъдат споделяни

Ваня Кирицова е разказвач на истории, които докосват душата. Майка, съпруга, автор на две книги, бизнес консултант и астролог. Позната е като една от основателките на международната конференция за техническа комуникация Evolution of Technical Communication. Съосновател е на българския клон на международната професионална организация за технически комуникации tekom Europe.

Ваня е сред хората, които стартират инициативата „Women Who Codе“ в България.

Има повече от 20 години опит като автор на техническа комуникация. Доскоро ръководи и развива международен екип от повече от 30 автори и мениджъри на техническа документация в голяма технологична компания у нас. Наскоро излезе втората й книга „Яна Шарана 2.0. Астрологична тактика за уморени мениджъри“, която самата тя определя като „красив завършек на едни недотам вдъхновяващи преживявания“.

Кое ни определя – родителите ни, средата, образованието или изборите, които правим?

Преди да се научим да правим избори и да носим отговорност за тях, определящи са на първо място родителите. Не толкова поведението им, колкото техните неразказани истории и скрити мотиви. Тези първи семенца, посадени в семейната среда, която е част от по-големия социален контекст, създават в нас базови вярвания и гледни точки, които по-късно ще определят начина, по който възприемаме и преживяваме света.

Учителите, които обичат професията си, предмета си и децата, на които преподават, могат да отворят пред детските очи прозорци към нови хоризонти, могат да ни дарят семенцата на нови, различни вярвания, дори на мечти. Но независимо от вярванията, които сме прегърнали в детството, по-късно в живота ни винаги идва момент, в който се събуждаме за себе си. При това не веднъж. Тези моменти често са придружени със съмнения и не дотам приятни преживявания. Но ако ги прегърнем, ако извършим сложната и болезнена археологична дейност на пресяване на пръстта от миналото, на внимателно вглеждане и преценяване на това, кое е наше, кое на родителите ни, учителите ни, шефовете ни, културата, в която сме били формирани,  ще открием, че ние сме истинските творци на живота си. И тази свобода – да си творец – е свързана и с отговорности. Ако абдикираме от творческата си същност, просто ще повтаряме чуждите модели.

Животът ни е стечение на обстоятелствата, отражение на взаимодействие между звездите, резултат от труда и усилията, които полагаме или микс от всичко това?

Според мен животът е пъстър, непредсказуем и необятен, в него има от всичко. Има и мистерия. Затова писателите пишем книги – опитваме се да разберем мистерията на живота. Има закономерности, причини и следствия, които не можем да разберем с ума си. Карма или свободна воля? И двете, разбира се, живеем в дуална реалност и нещата винаги вървят по две, в полярности. Ако погледнем от себе си навън, нашият хоризонт може да се спре на някой проблем – личен или обществен, а може да се спре и на необятното звездно небе. Където и да изберем да поставим хоризонта си в даден момент, докато наблюдаваме… по-важно е какво виждаме. Красота виждаме ли? Радост има ли? Има ли любов?

Коя е книгата, която ти се иска да бе написана от теб?

„Майстора и Маргарита“.

Книгата – разговор със себе си на висок глас или търсене на съмишленици сред читателите?

Вероятно и двете. Понякога пишем, за да разберем себе си. Понякога, защото имаме какво да кажем и искаме да бъдем чути. Друг път зад издадената книга стои амбиция или желание да сбъднеш някаква мечта. Независимо от динамиката, която е довела до раждането на една книга, тя принадлежи на читателите. Създадена е, за да бъде споделена.

Планираш ли/пишеш ли вече трета книга?

В мислите си винаги пиша ако не друго, то книгата на живота си. Точно в този момент съм се отдала на учене и събиране на идеи. Ако някоя идея реши, че й е нужна цяла книга, ще си я изиска и ще си я получи. При мен така се случват нещата – най-шумната печели.

Ако имаш възможността да споделиш нещо на билборд, какво би писало на него?

Любовта винаги намира път.

Какъв съвет ще дадеш на млад човек, който иска да започне кариера в ИТ сектора?

Най-вече да провери мотивацията си да работи в ИТ сферата. Както казват мъдрите хора, това не е залък за всяка уста. Възможностите за развитие идват със способността да си гъвкав, да развиваш постоянно нови умения, да изграждаш нови знания, да общуваш с хора от различни култури. Постоянната промяна е единственото сигурно нещо. Друг съвет, който бих дала (давам си сметка, че много обичам да раздавам съвети) е да наблегне еднакво на техническата компетентност и на уменията за ефективно общуване.

А кои са най-добрият и най-лошият съвет, които ти си получавала в живота си?
Първо място за най-лош съвет бих дала на „Търпи заради децата.“ Това просто не работи за никого, най-малко за децата. А най-добрият съвет е този, който дава свобода и избор. Например: „Имаш право да си тръгнеш, имаш право да избереш, имаш право да сгрешиш.“

Сякаш сме в период на постоянни кризи. Идва ли по-спокойно време за света според звездите?

Като астролог и като човек, аз съм оптимист. Избирам да гледам на света от светлата страна. Ако такава не се вижда – търся докато намеря. В този ред на мисли, ние сме в началото на един нов цикъл, започнал със съвпада на Сатурн и Плутон в знака Козирог в самото начало на 2020 година. Всеки път, когато се срещнат тези две планети, а това става на всеки 33-38 години, започват дълбоки процеси на обновление. В началото тези процеси винаги се проявяват чрез конфликти и сътресения. Сегашният период на кризи започнат от съвпада Сатурн-Плутон ни донесе пандемията Covid-19. В исторически план, при началото на този планетен цикъл  през 1914 г. започва Първата световна война. И двете планети са свързани с концепцията за кармата. Първите 8-9 години след съвпада са нещо като време за проверка – научили ли сме уроците си като Човечество и като Човеци? Проверката изисква да бъдем поставени в сходна ситуация. Затова тези цикли започват с конфликт, с разчистване на старото и патологичното. Но винаги след това се ражда нещо ново и нещо по-добро. До следващия цикъл. Можем да използваме енергията на цикъла Сатурн съвпад Плутон, за да разчистим пътя на новото, но това може да не е нито лесно, нито бързо.

Пандемията ясно ни показа, че ние сме едно цяло – че сме свързани и взаимообвързани, независимо от държавни граници и националности. Но как реагирахме ние? Започнахме да воюваме – и с вируса и помежду си. Отговорни срещу безотговорни. Про-ваксъри срещу анти-ваксъри. Вкарахме войната и конфликта в съзнанието си и ето две години по-късно имаме истинска война. От астрологична перспектива, тези събития са свързани.